10 основни причини за акне

Акнето е сложно многофакторно състояние на кожата, което засяга до 85% от юношите и 20-40% от възрастните. Въпреки че много хора смятат, че акнето е единствено козметичен дефект или последица от лоша хигиена, механизмът на развитието му е много по-сложен и изисква цялостен подход. В това задълбочено ръководство разглеждаме всички възможни причини за акне - от добре проучените до рядко споменаваните фактори.

1. Хормонални фактори: в основата на патогенезата на акнето

Хормоналният дисбаланс е основна причина за развитието на акне във всички възрастови групи. Особена роля играят андрогените, по-специално дихидротестостеронът, които стимулират хиперплазията на мастните жлези и увеличават производството на себум. Този сложен процес се развива на етапи: първо се повишава чувствителността на рецепторите на мастните жлези към андрогените, след това се увеличава синтезът на липиди в себоцитите, променя се съставът на себума с намаляване на линоловата киселина и накрая се наблюдава хиперкератинизация на мастните канали.

При жените след 25-годишна възраст често се среща така нареченото „късно акне“, което може да бъде свързано с различни ендокринни нарушения. Сред тях специално внимание заслужават синдромът на поликистозните яйчници (PCOS), хиперандрогенизмът с различна генеза, дисфункцията на надбъбречните жлези, както и употребата на някои видове хормонални контрацептиви. Интересно е, че 45% от жените с акне имат инсулинова резистентност, което изисква комплексен подход към диагностиката и лечението.

2. Нарушения на кожния микробиом

Здравата човешка кожа е сложна екосистема, обитавана от трилиони микроорганизми, които съставляват нейния уникален микробиом. Нарушаването на баланса на тази система е ключов фактор за развитието на акне. Основните участници в патологичния процес са няколко вида микроорганизми.

Cutibacterium acnes (по-рано известен като Propionibacterium acnes) е опортюнистична бактерия, която нормално присъства върху кожата на всички хора. При определени условия обаче тя започва активно да се размножава, като освобождава провъзпалителни медиатори и допринася за развитието на възпалителна реакция. Друг важен член на микробиома е Staphylococcus epidermidis - при нормални условия този микроорганизъм изпълнява защитна функция, но при дисбиоза може да влоши възпалителния процес. Особена роля в развитието на акне по гърба и гърдите (фоликулит на Маласезия) играят гъбичките от род Malassezia.

3. Възпалителният процес при акне

Традиционно се смяташе, че възпалението възниква само в по-късните етапи от развитието на акнето. Съвременни изследвания, публикувани в авторитетното списание Journal of Investigative Dermatology, обаче показват убедително, че възпалителният процес започва още преди появата на видими клинични промени по кожата. Биохимични маркери за възпаление са открити в микроскопичните комедони, във визуално здравата кожа на пациенти с акне и на молекулярно ниво в самите мастни жлези.

4. Генетична предразположеност

Наследствените фактори играят значителна роля за развитието на акне. Статистиката показва, че ако и двамата родители са страдали от акне, има 75-80% вероятност детето да развие това състояние. Генетичната предразположеност влияе върху много аспекти: чувствителността на рецепторите към андрогените, имунния отговор към C. acnes, скоростта на обновяване на епидермиса и склонността към образуване на белези след отшумяване на възпалителните елементи.

5. Влияние на хранителните навици

Въпросът за връзката между начина на хранене и развитието на акне дълго време оставаше спорен, но съвременните изследвания потвърдиха съществуването на определени закономерности. Храните с висок гликемичен индекс имат комплексен негативен ефект: те повишават нивото на IGF-1 (инсулиноподобен фактор на растежа), стимулират синтеза на андрогени и увеличават производството на себум.

Влиянието на млечните продукти, особено на обезмаслените млечни продукти, заслужава специално внимание. Те съдържат прекурсори на дихидротестостерона, включват биологично активни молекули (напр. IGF-1) и могат да нарушат сигналния път mTOR, като всички тези фактори допринасят за развитието на акне.

За разлика от тях някои храни имат благоприятно въздействие върху здравето на кожата. Сред тях са рибата и морските дарове, богати на омега-3 мастни киселини, зеленият чай с неговите полифеноли, куркумата, съдържаща куркумин, и тъмният шоколад с поне 85% съдържание на какао.

6. Ефекти на стреса и психосоматични аспекти

Стресовите ситуации имат комплексно отрицателно въздействие върху кожата чрез няколко физиологични механизма. Производството на кортизол, хормона на стреса, води до повишена активност на себума. В същото време невропептиди като субстанция Р активират възпалителните процеси в кожата. Хроничният стрес също така влошава бариерната функция на епидермиса и насърчава навика за механично травмиране на кожата (навикът да се докосва лицето с ръце). Клиничните проучвания показват, че броят на възпалителните елементи се увеличава средно с 23 % при студентите по време на изпитния период.

7. Външни (екзогенни) фактори на възникване

Сред външните фактори специално внимание заслужават козметичните продукти, съдържащи комедогенни съставки, като изопропилмиристат или кокосово масло. Плътните основи и недостатъчно щателното почистване на кожата след гримиране също допринасят за развитието на акне. В професионалната среда рискът се увеличава от постоянния контакт с масла (механици, готвачи), работата при висока влажност или редовното излагане на хлорирана вода (професионални плувци). Отделна рискова група са медикаментите, включително кортикостероидите, анаболните стероиди, литиевите препарати и някои антиепилептични лекарства.

8. Грешки в грижата за кожата

Най-често срещаните грешки в грижата за кожата включват използването на агресивни продукти на алкохолна основа, които предизвикват компенсаторно увеличаване на производството на себум. Прекомерният ентусиазъм по отношение на химичните и механичните пилинги води до разрушаване на защитната бариера на кожата. Мнозина подценяват значението на слънцезащитните продукти, въпреки че е доказано, че ултравиолетовата радиация засилва процесите на комедогенеза. Отделен проблем са неправилните техники за почистване на кожата, като например използването само на мицеларна вода, без да се измива кожата след това.

9. Излагане на фактори на околната среда

Замърсяването на въздуха, особено фините частици PM2,5, има комплексно отрицателно въздействие върху кожата. Тези частици предизвикват оксидативен стрес, засилват възпалението, нарушават бариерната функция на епидермиса и променят състава на кожния микробиом. Епидемиологични проучвания, проведени в Китай, показват ясна връзка между нивото на замърсяване на въздуха и честотата на акнето. Увеличаването на концентрацията на PM2.5 само с 10 µg/m3 увеличава риска от акне със 17%.

10. Системни заболявания и ендокринни нарушения

Устойчивото протичане на акнето може да бъде маркер за различни системни заболявания. Сред най-значимите са синдромът на поликистозните яйчници, хиперандрогенизмът с различна генеза, инсулиновата резистентност и надбъбречните нарушения. Заболяванията на стомашно-чревния тракт също често се свързват с тежки форми на акне. За поставяне на пълна диагноза се препоръчва цялостен преглед, включващ хормонални изследвания (тестостерон, DHEA-C, пролактин), нива на глюкоза и инсулин на гладно, ултразвук на таза при жените и биохимични изследвания на чернодробната функция.

Интегриран терапевтичен подход

Ефективното лечение на акнето изисква да се обърне внимание на всички части на патогенезата. Това включва нормализиране на себумната активност с ретиноиди или хормонална терапия, борба с хиперкератинизацията на каналите с киселини и ретиноиди, контрол на бактериалния растеж със специални лекарства, намаляване на възпалението и коригиране на съпътстващите заболявания. Важно е да се осъзнае, че акнето е сериозно медицинско състояние, което изисква професионален подход. В случай на упорити форми на заболяването е необходимо да се консултирате с дерматолог, който да разработи индивидуална програма за лечение.